Видове климатици

І. Климатици

Климатичната техника не е обикновенна техника, която можете да се подбере просто по външен вид, да се занесе в жилището, да се включи към електрическата мрежа. Всички видове климатици се налага да бъдат монтирани от специалисти. Следващият момент при избор на климатици е тяхната мощност, която не се подбира според желанията и цената, а зависи от кубатурата и предназначението на помещението.

Двата основни вида климатици са:

- Инверторни климатици (инвертори);

- Конвенционални климатици (сплит система);

Те на свой ред се делят на две основни групи:

-             В първата група се включват битовите климатици, предназначени предимно за климатизация на едно или няколко помещения в еднофамилни къщи, апартаменти, отделни помещения от офисни или административни сгради и др. Представителите на тази група не се отличават с висока мощност.

-             Втората група включва климатици със значително по-голяма мощност, предназначени да поддържат микроклимата в големи като обем многобройни помещения и цели сгради.

1.1.     Сплит системи

Най-често използваните и познати климатици са т.нар. сплит системи. Наименованието им се дължи на английската дума split, която в превод означава разделям. Два от основните елементи на климатика - кондензаторът и изпарителят са в две отделни тела – външно и вътрешно. Външното тяло се монтира на открито - върху външната стена на сградата, на балкон и др. В него се намират кондензаторът и компресорът на климатика. Вътрешното тяло се поставя в самото климатизирано помещение и в него са поместени изпарителят и терморегулиращият вентил. Двете тела се свързват по между си с тръби, по които циркулира хладилен агент, обикновено фреон.

Предимства и недостатъци на сплит системите Характерно за сплит системите е, че те охлаждат или загряват въздуха в помещението, но не могат да осигурят пресен въздух. Това води до повишаване на концентрацията на вредни вещества, което налага периодично проветряване на помещението. Друг недостатък е, че външното тяло загрозява.

Сплит системите имат и редица предимства. Сред тях са висока ефективност, ниски нива на генерирания шум, свобода на избор по отношение на място на разполагане и вид на вътрешното тяло. Най-често срещани са вътрешните тела за монтаж на стена, но се предлагат и такива за монтаж под таван, в окачен таван, върху пода и др. Сред основните предимства на сплит системите са и относително елементарната конструкция, обезпечаваща сравнително ниска себестойност на климатика, както и бързият и лесен монтаж. Всички изброени предимства превръщат този вид климатици в едно от най-предпочитаните от потребителите решения за климатизация.

1.2.     Инверторни сплит системи

Основен критерий при избора на климатик е възможността за икономия на електроенергия, която той предлага. Когато високата ефективност и дългият експлоатационен срок са водещи критерии за избор, се препоръчва да се избере сплит система с инверторно управление на компресора. Освен че са икономични, тези климатици бързо охлаждат или загряват въздуха, при това много точно поддържат предварително зададената температура. Предлагат се и модели, които според техническата спецификация, предоставена от производителя, са способни да работят ефективно в режим на отопление на въздуха, дори при външни температури от порядъка на -20 °С/- 30 °С. С обикновена сплит система това е невъзможност. Характерно за инверторното управление е, че мощността на климатика се регулира чрез промяна честотата на въртене на компресора. По този начин се постига плавна промяна на отдаваната и консумираната мощност.

1.3.     Мултисплит

Тези климатични системи са подобни на обикновените сплит системи. Основната разлика е в броя на вътрешните тела, включени към едно външно тяло. При мултисплит системите към едно външно тяло могат да бъдат включени от две до няколко вътрешни тела. Използването им се препоръчва в случаите, в които е невъзможно монтирането на няколко външни тела или когато архитектурният стил на сградата не го позволява. Могат  да работят в режим на отопление, в режим на охлаждане, както и да поддържат и двата режима. Вътрешните тела не се различават от тези на обикновените сплит системи, като и при мултисплит системите се предпочитат предимно тези от стенен тип. Принципно, мултисплит системите също са инверторни и конвенционални. По-често срещани са системите с инверторно управление, което осигурява повишен комфорт и икономична работа. Въпреки не рядко срещаното мнение, че използването на една мултисплит система вместо няколко единични сплит системи е по-изгодно от финансова гледна точка, е добре да се има предвид, че това не винаги е вярно. Често стойността на оборудването е сходна, но разходите за монтажа на една мултисплит система превишават тези на единичните сплит системи. Основен недостатък на мултисплит системите е, че при повреда във външното тяло всички вътрешни тела спират да работят. Като тяхно предимство може да се посочи разнообразието от различни конструкции вътрешни тела - стенни, канални, касетъчни, таванни и колонни.

1.4.     Каналния кондиционер обикновено се монтира там където има окачени тавани и разпределението на хладния въздух става по термоизолирани въздуховоди, скрити изцяло над тавана. Благодарение на това може да охлажда няколко помещения. Голямо преимущество е възможността за вентилация на помещенията.

1.5.     Касетен тип

И при него е необходим окачен таван. Разпределението на въздуха става във вътрешното тяло което е със стандартен размер на панела 60 на 60 см и обикновено има колектори в четирите посоки, което осигурява по-равномерно и по-бързо охлаждане на целия обем на големи помещения с помощта на няколко малки по мощност климатика, а не с един голям канален.

1.6.     Подтаванен тип

Ако помещението няма окачен таван и не е възможно да се монтират въздуховоди се предлагат подтавaнен климатик. Вътрешното му тяло е с малка височина (15 – 25 см) и се монтира непосредствено на тавана, потокът на въздуха се контролира в четирите посоки и се използва за охлаждане на помещения със сложна форма без окачен таван.

1.7.     Колонен климатик

Това са кондиционери с голяма мощност за места където трябва голямо студопроизводство и няма изискан интериор. По размер прилича на един хладилник и създават доста силен напор на въздуха.

1.8.     Конзолен тип

Тези климатиции постигат по-бързо зададената температура в режим на отопление на пода в сравнение с обикновените климатици. Монтират се под прозорци или на друго място близо до пода.

1.9.     Мобилни

Представляват климатици тип моноблок, които са подходящи предимно за охлаждане на едно помещение, но биха могли да се използват и за неговото отопление. Те се разполагат в климатизираното помещение и обикновено се свързват с прозорец, врата, вентилационна шахта и т.н., посредством гъвкав въздуховод, през който се отвежда топлият въздух. Повечето мобилни климатици са оборудвани с програмируем 8 или 24 часов таймер, с помощта на който се задава режимът на работа на климатика. Разполагат и с дистанционно управление. Някои мобилни климатици се окомплектоват с филтър за очистване на въздуха от прах и разполагат с вграден йонизатор. Като предимство на този тип климатик може да се посочи възможността той да бъде преместен, пренесен в друго помещение или изнесен. Разстоянието, на което мобилните климатици могат да бъдат премествани в рамките на едно помещение, се ограничава от въздуховода. Като известна трудност при използването на мобилни климатици се приема необходимостта от периодично изхвърляне на кондензата, който се образува при охлаждане на въздуха.

1.10. Системи за централна климатизация

Системите за централна климатизация са предназначени предимно за поддържане на микроклимата в големи като обем помещения, например търговски центрове, ресторанти, кина, концертни зали, производствени халета и т.н. Използването им е целесъобразно в приложения, в които е необходимо едновременното климатизиране на голям брой помещения или на сградата като цяло. Централната климатизация включва комплекс от различни мероприятия, чрез които се осигурява подаване на достатъчно количество външен въздух за осигуряване на добра вентилация. Осъществява се автоматично регулиране на температурата и влажността на въздуха чрез нагряване, охлаждане, овлажняване или изсушаване, предвижда се пречистване на въздуха от прах и различни механични примеси и др. Към системите за централна климатизация се включват секционните климатични камери, въздухоохлаждаемите водоохлаждащи термопомпени агрегати (чилъри), многозоновите климатични системи (VRV/VRF) и покривните климатици (Rooftop).

1.10.1. Секционни климатични камери Използват се предимно за обслужване на помещения с големи размери като театрални зали, закрити стадиони и др. Елементите за обработка на въздуха конструктивно са оформени във вид на секции и блоксекции, предназначени за регулиране, нагряване, охлаждане, изсушаване, овлажняване и смесване на въздуха.

1.10.2. Климатизация с чилър Чилърите са хладилни машини, широко използвани в практиката при климатизация на различни по големина и предназначение сгради. Те се използват предимно за охлаждане на помещенията, като едно от основните им предимства е широкият диапазон, в който варира мощността им по отношение на студопроизводството. Освен за охлаждане, голяма част от чилърните системи могат да работят и в термопомпен режим, което позволява използването им и за отопление.

1.10.3. Многозонови климатични системи (VRV/VRF) Многозоновите системи, познати като VRV или VRF, са разновидност на мулти-сплит системите, но предлагат много по-големи възможности. Те са предпочитан начин за поддържане параметрите на микроклимата в големи обществени, административни, жилищни сгради. Подходящи са за климатизация както на цяла сграда, така и на отделни помещения от нея. Характерно за тези системи е, че към един външен блок е възможно включването на няколко десетки вътрешни тела. Също така е възможно централизирано управление на няколко външни блока, обединени в една обща система. Използват се вътрешни тела с различна мощност и различна конструкция – стенни, касетъчни, канални и други. Изборът на конкретен вид е в зависимост от спецификите на съответното помещение. Обикновено, мощността на вътрешните тела варира в диапазона от 2 до около 20 кW. При необходимост от по-голяма топлинна мощност, в едно помещение е възможно монтирането и на повече от едно вътрешни тела. Характеристика на многозоновите системи е възможността за контролиране на количеството хладилен агент. Всяко вътрешно тяло разполага с електронен терморегулиращ вентил, с помощта на който се регулира постъпването на необходимото количество хладилен агент с предварително зададени в топлообменника параметри. По този начин се постига равномерно поддържане на зададената температура, което при климатиците, работещи в режим на включване и изключване е трудно постижимо. Според водещи производители на VRV (VRF) системи точността на регулиране на температурата в обслужваните помещения достига ±0,5 °С. Сред основните им предимства е й фактът, че с VRV или VRF системите, се поддържа режим на отопление/охлаждане в две отделни помещения. Също така, при необичайно високи или ниски температури през сезона не се налага цялостно пренастройване на системата, както е необходимо при чилърните климатични инсталации, например.

VRV (VRF) системите могат да работят в три отделни режима – на охлаждане, на отопление и едновременна работа на охлаждане и отопление. В зависимост от режима на работа, тръбната мрежа може да бъде изградена като дву- или тритръбна система. Двутръбната система се използва, когато всички вътрешни тела работят едновременно в един общ режим. Препоръчва се предимно за големи помещения. Използването на тритръбната система осигурява независима работа на вътрешните тела. Основно предимство на системите с индивидуална работа на вътрешните тела е възможността при отопление на едната част от помещенията в сградата и охлаждане на другата, системата да извлича топлинната от охлаждащите се помещения и да я пренасочва към отопляваните помещения. При VRV (VRF) системите проблемът с осигуряването на достатъчно пресен въздух в помещенията и съответно, отвеждането на замърсения се разрешава сравнително лесно чрез присъединяване на вентилационен блок.

 

1.10.4. Покривен климатик (Rooftop) Представлява хладилна машина във вид на моноблок, който се инсталира върху покрива на сградата или непосредствено до охлажданото помещение. На вид покривните климатици приличат на големи прозоречни климатици. Те поддържат функцията самостоятелно да нагряват или охлаждат въздуха и с помощта на центробежен вентилатор да го подават към помещенията по въздуховоди. Подаваният въздух е смес от пресен и рециркулационен въздух, благодарение на което се осъществява едновременна климатизация и вентилация на помещенията. Покривният климатик е подходящ за използване при охлаждане на големи помещения – спортни зали, супермаркети, кафенета, летища, конферентни зали, т.е. големи открити зали с общ покрив.